Увеличението на пенсията ми стига за килограм месо  

Увеличението на пенсиите от началото на месец юли за пореден път е отчетено като кой знае какво достижение, а всъщност представлява просто едно подаяние на суми, с които можеш да си купиш в най-добрия случай един килограм месо. Поне в моя случай е така.

Това е щастливото последствие за близо милион и двеста-триста хиляди пенсионери, които живеят буквално на ръба на оцеляването. А на всичкото отгоре търпят и упреци, защото, видите ли, имали вечни претенции. Не произвеждали нищо, само консумирали и паразитирали на гърба на обществото. Само че онези, които стоят начело на това общество, независима дали са политици или бизнесмени, да не забравят, че когато лапат, го правят от това, което ние сме произвели и е налице. Заводите, които приватизираха за по един лев, след това нарязаха на скрап оборудването и го продадоха, а с териториите им се разпореждат както искат, са нашите заводи. Строихме ги и работихме в тях, изкарвахме си заплащането с достойнство. Вече тридесет години се граби и все още има, значи много сме построили.

Затова сега не искаме да живеем с подаяния за по един хляб, едно кисело мляко и един кренвирш от преработена сланина и животински отпадъци. И ние сме плащали данъци на държавата, и то в пълния им размер според тогавашното законодателство. Нека се запитат сега работещите дали при всички тях това е налице. Пълнели сме пенсионния фонд, виновни ли сме, че през тези три десетилетия безумни решения не само че го обезцениха, но и го окрадоха. Работещите днес също не ги очаква нищо добро, човек и добре да живее, рано или късно се пенсионира. Като гледаме как вървят нещата със сегашните втори пенсионни фондове и обезлюдяването откъм млади хора, бъдещите пенсионери ги чакат още по-тежки времена.
 
Николай Анастасов, София