На 19 февруари вече 151 години българският народ почита паметта на най-великата личност на България – Васил Левски. За Апостола на свободата срамно защо си спомняме само един ден в годината. Пред паметника на Левски се подреждат всички висши политици в държавата, четат от листчета колко се гордеят с личността му, поднасят си венците, но дали в тези мигове се замислят как спазват заветите на Левски?
Обръщат гръб и от следващия ден забравят грижата за достойния живот, който трябва да водят всички българи, а не определена прослойка. Във всички кабинети на министри, кметове, всякакви началници и политици са поставили портрета на Левски. Но дали и за час си спомнят и изпълняват заветите и скромния му живот?
Когато бил учител, Левски поставил в класната стая две табла – едно табло на честта и едно табло на порицанието. В днешно време българският народ би написал на таблото на порицанието огромно количество имена на политици през тези 34 години демокрация за грешни и съдбовни решения все „в името на народа и за благото на българите“. Зависи обаче за кои българи! Управляващите непрекъснато трябва да си припомнят и други завети на Апостола, а именно: „Всекиму ще се държи сметка за делата“ и „Дела трябват, а не думи“! Управниците постоянно демонстративно пренебрегват заветите на Левски. Апостола повече стои на паметника и портретите, отколкото в главите на властимащите. Срамно е, че вече в учебниците по родинознание са написани само 7-8 реда за живота и делото на най-великия и свят българин.
Припомням част от предсмъртното писмо на Васил Левски: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“...
Питаме се толкова години къде и кои са тия достойни българи да мислят и действат така, че българският народ да не е вече толкова години от влизането ни в ЕС през далечната 2007 г. най-бедната, най-болната и най-бързо изчезващата нация в Европа. Младите бягат на Запад, пенсионерите умират от бедност, намаляват родените деца за следващото поколение. За какъв ли живот се е жертвал Васил Левски?
Инж. Александрова, София
Все още няма коментари