Шоуменът няма да е премиер, защото ще бъде жалък

Държавата ни е пред предсрочни парламентарни избори. Някои говорят за политическа криза с тежки икономически последици. Основен принос за това е на лидерите на „Има такъв народ“. Думата партия не е пропусната случайно. Това е нещо като нищо, част от което лежи на столовете в парламента. Не седи – лежи. Нищо е, защото не познаваме идеите им за промишленост, здравеопазване, образование... Не научаваме какво ще ни предложат поредните спасители.

Лидерът им и мълчаливите сценаристи не влизат в диалог, защото другите са статукво, от системни партии или са хора, жадни за власт, или са „идиоти“ (метафора бе, пич). Новите искат не власт, искат абсолютната власт. При нея няма разговори, спорове, други мнения и идеи.

Разделителните стени (не линии), стоенето от едната страна на реката, разговорът само с огледалото обрича държавата на политическа криза и тежка катастрофа.
Сещам се за две поговорки:

Камъкът си тежи на мястото (стига да не претендира за всяко място).

Всяка жаба да си знае гьола (гьолът в случая с ИТН е блато от огромното его на Вожд, Главен сценарист и Сценаристи, с разтворени в него надменност, цинизъм, злоба...).

Вождът, ако не иска да е жалък, няма да бъде никога министър-председател. Просто няма необходимата политическа култура, уважение към чуждото мнение, склонност към компромис за постигане на обща цел. Готов е винаги да се подиграе с опонента. Такъв човек не може да ръководи народ и държава.

Вождът се скри зад една пионка, набедена за министър-председател, но в действителност само куриер на чужда воля, която да приеме и върне „на секундата“ мандата за съставяне на правителство.

Вождът шоумен се оформи и като рекетьор. Докато не спечели изборите, според Б. Б. – 240 мандата, ще му даваме по 60 млн. на всеки 5 месеца, за да прави избори. Няма пенсионери, ученици, пандемии, безработни, икономика и други „маловажни“ неща. Иска избори и цялата власт.

С какви идеи Той и Сценаристите привличат избиратели, не мога да разбера, защото не съм срещал нещо смислено. Помня, че Вождът е Баща на „Ранъра“, който вади топчета от носа си, на „Деса-поетеса“ с невъзможната клозетна поезия, на „отец Нафарфорий“ с просташкия финал след всеки опит за умозаключение – „да ва ева“.
Може би гласувалите за Вожда са привлечени от музикалния репертоар като политическо виждане за бъдещо благоденствие: червено „Ферари“, „искаш ли да правим нананайна горе на комбайна“... С подобно творчество ли ще ни весели такъв министър-председател в трудни дни?

Не разчитам, че всички ще ме разберат, но мисля, че е по-добре поредният Месия да си остане само в шоубизнеса. Така няма да ни иска по 60 000 000 лв., щом нещо не му хареса.

Опасявам се, че накрая всички ще сме виновни и нещастни, защото малцина, но достатъчно, вярват в шантавите неща, в които вярват.
 
Н. Христов, Сливен