Шеф Виктор Ангелов превърна „Хелс Китчън“ в психиатрия

Няма ли да се появи едно нормално, забавно телевизионно предаване, което не дразни с едни и същи звезди, със силиконови „красавици“, с излъчващи агресия хора, която идва в повече. Дълго време гледах „Като две капки вода“, много позитивно шоу, но напоследък ми омръзна – все едно и също. Как не промениха малко сценария му, регламента му, все втръсналите скечове и лафове на Димитър Рачков, който се опиянява от себе си и говори каквото му хрумне от сцената. Добър комик е, но всеки се изчерпва.

„Ергенът“ пък ме възмущава дълбоко. Видяхме някакви страшни представителки на уж нежния пол с огромни, издути устни и бюст, преливащ от силикон, с каруцарски език и обиден коефициент на интелигентност – това ли е съвременната българка, пример за младите хора?! И това се рекламира по национална телевизия! Да, има и по-нормални момичета в предаването, но какво търсят те там. Как е възможно над 20 участнички да се целуват най-безсрамно всеки път с въпросния разлигавен Ерген пред цяла България и ти – една от тях, с големи претенции за интелект, да рониш сълзи и да очакваш накрая той да се ожени за теб. Пенсионерка съм и това не го разбирам въпреки по-широките си схващания. А самият Ерген винаги ще бъде обект на подигравки заради жалкото си поведение и алчността си да се сдобие с голям хонорар.
Другото тв предаване, което следях – „Хелс Китчън“, вече ме довежда до нервна криза вечер, когато искам да си почина. Мисля, че шеф Виктор Ангелов се взе за голяма звезда и прекалено се вживя в ролята си. Крясъците му в „кухнята на ада“ започват да минават всякакви граници и ескалират до груби обиди и епитети към участващите момичета и момчета. А те ту плачат, ту се смеят. Този човек превърна шоуто в психиатрия. След като го гледам от 20 до 23 ч., установявам, че вдигам кръвно от обидното отношение на шефа към младите хора.

После – защо гледаме турски сериали. Ами добре са направени, декорите са красиви, актьорите добри, интригата е интересна, с две думи, умеят го хората този занаят и знаят как се печели публика. На което нашите сериали имат още много да се учат – и като сценарий, и като режисура, и като актьорска игра.
 
Мария Генадиева, Стара Загора