Ще има ли пенсионерски благини и след изборите  

Изборите дойдоха и преминаха. С тях свършиха и трохичките, превъзнасяни от политиците като пенсионерски благинки. Онези 50 лева на месец, раздавани от есента, и другите по 120 лева, раздавани еднократно за храна на само част от старите хора. На втората сума имат право онези, чиято пенсия е от 300 лв. и 1стотинка, забележете, до 363 лв., колкото била линията на бедност. А пенсионерите, които вземат чисти триста лева без стотинка отгоре, са лишени от пари за храна.

В същото време олиото вече удари близо пет лева. И всички други стоки от първа необходимост бавно и славно катерят цените си нагоре. Вярно със стотинки, ама когато са всичките накуп и когато този процес е повсеместно настъпателен, май на хората им идва в повече. За цените на топлото и тока да не говорим. По стара управленска традиция това става ударно в края на отоплителния сезон, та да има време през летните месеци ценовият шамар да бъде преглътнат. Иначе всички останали пенсионери ще очакват юлското повишение на пенсиите по т. нар. швейцарско правило от порядъка на пет процента. Толкова им се откъсва от сърцето на управляващите, които и да са те, вече в продължение на десетилетия. А иначе при очертаващия се калпав парламент и очакваните нови избори май това ще е единственият шанс на пенсионерите да позахлебят малко покрай предизборната щедрост на управляващите. То както е тръгнало, май пенсионерската армия ще се радва на нестабилни управления и на по-чести избори. Старците са най-многобройният постоянно живеещ в страната електорат. Жилав, претръпнал, свикнал на малко, живеещ на ръба – това сме ние, българските пенсионери. Дето сме в предизборните мисли и тревоги на всички политици, партии и коалиции. И които много бързо ни забравят и захвърлят в килера на съзнанието си следизборно.
 
Димитър Ганчев, Русе