Селото ни мизерства четири месеца без вода  

Родното ми село Салманово, Шуменско, където все още живеят мои близки, от около 4 месеца е подложено на истински геноцид – тотално безводие. Водата се пуска за един час сутрин, и то през ден. Хората изнемогват, пълнят като луди бидони и кофи, едва сварват да пуснат пералня или да си наготвят. Какво да говорим за семейства с малки деца.

Как се живее в мизерия и безводие в XXI век, и то в страна, член на Европейския съюз, питам аз властимащите. Или хората на село не са хора?! Не може да се удряме в гърдите и да се хвалим колко много е постигнато, каква стабилност има в държавата и как цъфтим и връзваме, а да оставяме цели села на произвола. Защото съвсем не е само Салманово. Да, проблеми със сушата има и в градовете, но там все пак намират някакво решение, въвежда се поне режим, вдига се голям шум. А селата сякаш са забравени от Бога. Това е геноцид спрямо част от народа. Да не говорим, че върлува и коронавирус и здравето на хората е подложено на огромен риск. Как да си мият те ръцете по двайсет пъти на ден, как да спазват хигиена. И кой ще носи отговорност за всичко това.
 
Николай Динев, Силистра