Нещо познато на всички ни има в политическите събития от последните месеци. Усещането е, че това сме го преживели веднъж, но то не доведе до нищо добро в началото на прехода. Тогава имаше ново правителство, некомунистическо, за първи път след няколко десетилетно комунистическо управление. Сега правителството беше за първи път различно след близо 10-12-годишно управление на една партия. Първото демократично правителство, неговото сваляне, последвалите събития след това в началото на 90-те години удивително напомнят на днешното време. И тогавашното правителство беше неуверено, правеше грешки, резултат беше на коалиция, която се крепеше на косъм. Управляващите паднаха след оттеглянето на коалиционния партньор, както се случи и сега. Важна роля изигра тогавашният президент Желев с пресконференцията на Боянските ливади, който първоначално беше застанал зад управляващите.
Сегашният Румен Радев също изигра деструктивна роля за провала на кабинета на промяната, след като стоеше зад него в началото. И тогава, и сега има партия, която се стреми да продължи статуквото, само че тогава това бяха бесепарите, а сега са герберите. В онези години комунистите социалисти владееха всички медии и прокарваха своите тези, гледни точки, политики значително по-лесно и в доста по-голям обем от демократичните сили. Днес е същото, има несъответствие между представянето на герберите и техните опоненти, за 10-12 години бившите управляващи владеят на практика всички значими и въздействащи медии, а представянето на гледните точки отново е несъразмерно. Резултатът тогава беше едно безвремие, бяха стопирани всички реформи, а правителството на „сламения човек“ Беров забави, задържа развитието на страната. В онези години сините избиратели оттеглиха подкрепата си за Желев, протестираха срещу него. Днес е същото, огромната част от несоциалистическите избиратели, подкрепили Радев за втория му мандат съзнателно, са отблъснати и отвратени от него. И Радев днес е в центъра на медийното внимание, както и Желев тогава. А ние отново сме наникъде, май пак ще правим политически завой. За да не ни наричат подлоги. Ако така стане обаче, наистина ще сме подлоги. А повторението на историята наистина ще е политически фарс.
Стоян Желязков, Силистра
Все още няма коментари