Шок и паника сред българската политическа класа настъпи след руското решение за спиране на газа за България. Нали бяхме най-верните, най-тихите, най-снишените. От снишаването политиците ни чак загубиха човешкия си облик. Шокирани са бесепарите, дето са си на страната на руснаците, каквото и да става. Шокирани са онези от кресливата партия, дето има няколкостотин души, готови да отидат на площада за щяло и нещяло. Шокирано е и правителството като цяло, защото нищо не направи да подразни братушките, пък те видите ли как постъпиха. Даже и Митрофанова не изгониха, а я оставиха да им опъва ушите под път и над път.
И от американското посолство пазят мълчание, сигурно Херо потрива доволно ръце и вече е пратила съобщение да стягат танкерите с втечнен газ на кой знае какви цени. Шокирани са и и редовите русофили, дето гледат на източните деспоти като на двойни освободители повече от столетие. И сигурно пак се надяват да ги освободят.
И бившите управляващи също ще да са шокирани. Какъв газопровод му спретнаха на Вовата Путин като дар с наши български пари, дали турски , балкански ли, руски ли, както иска да си го нарича. Кученце му подариха, а пък той все недоволен. Сега цените ще скочат, индустрията ще закъса. А и не се знае какво е намислил Путин за петрола. Дали няма да се заредим на километрични опашки по бензиностанциите, за да купуваме бензин на безумни цени.
Приказката, че преклонената глава сабя не я сече, май излезе невярна. Най-ниско приведената първа падна. И в същото време има и нещо хубаво. Най-после ние, българите, по трудния начин се разделяме с един мит – за братята от североизток, дето уж бдят над нас и са готови да ни се притекат винаги на помощ. Нямаме братя, сами сме, каквото си постигнем и създадем сами, това ще ни и остане. Да го имаме в главите си за всеки случай, че с натовци и евросъюзниците пак така по братски я подкарваме.
Георги Драганов, София