Първомайският празник на БСП - тъжна гледка на обречена партия  

Първомайски празник в Борисовата градина, организиран от столичната партийна организация на БСП. Мястото е на лятната естрада. Рехаво множество от 200-250 човека пенсионери, липса на всякакъв ентусиазъм. В интерес на истината преобладават националните знаменца вместо партийните. На трибуната също не се усеща особено приповдигнато настроение, явно на хората не им е до празнични емоции. Няма и как да бъде, войната е объркваща за хората с червени сърца. Цял живот им е втълпявано, че СССР и Русия са братя, пък те каква я сториха по братски помежду си с украинците. А и украинският външен министър как затапи нашия червен президент именно по темата за братството. Затова и за войната не се споменава от трибуната, но явно тревожи съзнанието на старите социалисти.

Иначе и присъствието във властта заедно с партия, която е антагонист на социалистическата, също е объркващо. Усещането е за скрита партийна тревога, за обреченост. Това партийно ръководство нанесе най-големия удар на собствената си партия, превръщайки я от първа политическа сила доскоро в една партия на доизживяване. Кой млад човек ще се върже на социалистическата идея, когато вижда само скандали и тотално объркващо поведение. Хем във властта, хем пък и опозиция – е, няма как да стане. Затова и речите се въртят само около социалните теми: минималната заплата, пенсиите, добавките към тях, цените. Тук благодарение на натиска на социалистите в служебните правителства и редовното има някакъв напредък, но и инфлациятя е брутална.

Така че такава ще е ролята на социалистите във властта, да поставят социалните проблеми в дневния ред на обществото. Докато все още някой ги слуша и имат някакво влияние. Защото очевидно се задават тежки времена за Столетницата. Мащабните първомайски шествия, блокиращи цяла София, са вече в миналото, тази година празникът бе по-скоро тъжен, отколкото празничен. Това е усещането на всички.
 
Йордан Михайлов, София