Протестиращите да влязат в Ковид реанимация и да видят как се интубира

Абсурдно е това, което става в страната от една седмица насам във връзка с въвеждането на зеления сертификат. На протестиращите би следвало да им се зададе въпросът дали имат представа как изглежда едно Ковид отделение отвътре. А могат ли да си представят същите тези хора как изглежда реанимацията на едно Ковид отделение. Имат ли и най-малката представа за процеса на интубиране и в какво състояние се намира пациентът, преди да бъде интубиран. И после, не дай Боже…

Има ли един пациент с Ковид, независимо дали е в болнична или домашна среда, който да мисли за ресторанти, за молове, за театри, кина, дискотеки. Хора, които поглъщат по стотина хапчета на ден, поемат по няколко системи и се молят злото да ги прескочи. Приковани на легло, безсилни, безпомощни, слаби, уплашени. Това е може би и най-страшното – страхът, който парализира. Страхът, че си влязъл в една група от хора без късмет, че си жертва на проклетия вирус. В същото време за новините по телевизиите си просто част от някаква статистика, от някакви бройки. Виждаш лекарите и сестрите, които влизат безброй пъти, дори и през нощта, за да проверят дали всичко е наред. И осъзнаваш, че повечето от тях са млади мъже и жени. Толкова млади, че ти става неудобно да им се оплакваш, иска ти се да си една идея по-добре не само заради себе си, но и за да ги зарадваш тях, да възнаградиш усилията и труда им. И да ги накараш да се радват и да се усмихват щастливи. И това са хора, които влизат и работят в отделенията в ужасяващо неудобни предпазни костюми и маски, издържат часове с тях. И разчитат единствено на ваксините и на младостта си. Иначе в главите си те са се срещнали с вируса и са го преборили отдавна.

Ето тези неща да знаят хората от площадите, от ресторантите и дискотеките. Онези, които говорят за грипче, които горят маски и блокират кръстовища. Да не забравят, че понякога животът се преобръща буквално за часове.
 
Михаил Василев, София