Една френска поговорка гласи: „На война като на война“. Като при нас – „на избори като на избори“! Нищо ново под слънцето – за 6 месеца трети парламентарни, а сега плюс и президентски избори. Може би новото е, че никога не е имало толкова много кандидати за президент на България. Една пъстра палитра – 23 двойки.
Да започнем с Луна – чалга певица, която помним, че влезе в „Биг Брадър“, яхнала бял кон. А да не забравяме и публичното ѝ предложение за брак към Бойко Борисов.
Ами Волен Сидеров – участник в няколко скандала, в един беше изведен с полиция от висше учебно заведение. Май че имаше и сбиване там.
Ами сегашният президент Румен Радев – запомнихме го, че подкрепяше протести, начело с бесилки и ковчези, замерване на сгради с домати, яйца и бутилки, заплатени с парите на един беглец в Дубай, търсен от правосъдието. Ами вдигнатият юмрук, означаващ победа по съветски образец?!
Да изброявам ли и други кандидати... Това ми напомня два чудесни разказа от българската класика: „Кандидат за хамама“ на Вазов и „Меракът на чичо Денчо“ на Михалаки Георгиев.
И какво още – обикалят от телевизия в телевизия, чуваме и гледаме дебати, обвинения и големи обещания – за възход на България, за живот, пълен с изобилие, за щастливи пенсионери и т. н. Но щом бъдат избрани, и депутати, и президенти забравят всичко, а гледат само собственото си обогатяване. Както е казал великият поет Христо Ботев: „...само, знайте, за парата, като човек – що да прави? изяда си и месата“.
Затова предлагам: както има конкурс „Надпяване“, „Надиграване“, „Надсвирване“, да има и конкурс „Надлъгване“ с приз „Най-изкусният в лъжите“.
Блажени са вярващите.
Росица Николова, учител по литература, на 90 години, Пловдив
Все още няма коментари