Подигравате се на Гонзо, а жалите за Борисов  

Около широко коментирания избор на Георги Иванов-Гонзо за президент на футболния съюз лъсна лицемерието на т. нар. „обществено мнение“. Хората били искрено възмутени от избора, от това, че бил предпочетен недотам образованият Иванов пред ошлайфания в чужбина, знаещ езици, достигнал по-високо и успешно футболно ниво и завършил НСА Бербатов. И сигурно в това има някаква логика. Ама не съвсем. Защото точно преди няколко години, когато беше свален от власт вождът от Банкя и на негово място дойдоха т. нар. харвардци, т. е. образовани млади хора, тогава немалка част от същото „обществено мнение“ се изправи срещу тях и изпадна в носталгия към управлението на самоопределилия се за „прост“ предишен управленец. Та кога общественото мнение е право – тогава, прекланяйки се пред необразоваността, или сега, осмивайки я и заклеймявайки я.

А Бербатов има защо да се сърди и на себе си. Да, те тримата с Мартин и Стилиян изглеждаха надъхани, млади, прекрасни. Ходеха от град на град, от клуб на клуб като футболни апостоли, говореха, разясняваха. Тяхна е заслугата за сгромолясването на предишната клика и това е безспорно. Но и грешките им не са малко. Ами за три години да бяха седнали една програмка от няколко точки да бяха направили, да я бяха популяризирали. Преекспонираха ги медиите непрекъснато, а всъщност ние, запалянковците, така и не разбрахме как ще се преборят с корупцията, как ще разрушат разградския тираничен модел във футболния съюз, за да се рестартира футболът ни. Как ще се преборят с прояденото и прогнило от корупция съдийство, как ще задължат клубовете да работят и с млади българи, не само в разширените състави, а във всеки един двубой, проблемът с базите. Нормално ли е няколкото водещи клуба да започват с по един-двама, а често и без нито един български футболист? Как ще преодолеят това високомерие на няколко футболни президенти, които безсрамно и нагло показваха, че се борят не за влияние върху футболния съюз, а за да го притежават? И как ще върнат съюза на футбола, на футболистите, на честно трудещите се спортни хора, на запалянковците?

Ето за тези неща не им стигна смелостта на тримата успели млади хора. И това ги изхвърли извън борда. Футболното статукво им се присмя в лицата и курдиса клетия Гонзо начело.

И накрая две думи за новоизбрания президент – от него и единствено само от него зависи по кой път ще тръгне. На независим ръководител или на подставено лице. За съжаление, вече пресата тиражира слухове, че в Делиормана потриват радостно ръце. Дано да не е така.
 
Иван Асенов, София