Последните наводнения извадиха на показ един проблем, свързан с обществената ни хигиена. Мътните води извлачиха от деретата тонове боклуци, които буквално затлачиха теченията на оттичащите се води.
Сърдим се и негодуваме, когато ни наричат страна на боклуците. Обвиняваме управляващите, че приемали да горят боклуците на Европа. Възмущаваме са на мастити бизнесмени, дето горят отпадъци в топлоцентралите си и замърсявали въздуха. Само че замисляме ли се какво правим с природата ни самите ние. Колко често по второстепенните пътища на страната сме преминавали покрай нерегламентирани сметища, дори и в най-високите части на планината. Ако в големите градове има някакъв контрол, то в малките градчета и селата той напълно отсъства. Всеки може да отиде и да изхвърли строителните си отпадъци незабелязано само на няколко километра от дома си. За да си спести няколко левчета такса.
Погледнете на какво приличат поляните и местата, които са предпочитани за туризъм през уикенда около градовете. Погледнете задните дворове на кооперациите в централните части на столицата. Ами междублоковите пространства в големите градски комплекси. Огледайте се на местата за почивка по бензиностанциите на двете ни автомобилни магистрали. Боклукът буквално ни залива, ние сме свикнали с него, възприели сме го като част от всекидневието и живота ни.
И сега поне наводненията и придошлите реки направиха едно хубаво нещо – поизчистиха и поизвлякоха натрупания боклук. По време на соца имаше съботници, в които поне малко от кумова срама почиствахме наоколо. Сега и това го няма, никой не би откликнал. В същото време нивото на самоконтрол е спаднало до едно безотговорно ниско ниво. И затова България затъва в боклуци.
Кирил Тонев, Силистра