Четох по медиите, че пореден скандал се очертава в столетната партия. Този път лидерката взела на мушка пернишкия кмет Станислав Владимиров. Един от малцината, успели да победят управляващите в битка за пряк избор. Буквално натресъл се веднага след това във водната криза на Перник още от първия ден на своето управление. Принуден да въведе една от най-непопулярните мерки с водния режим още в първите дни на своето управление. Намерил общ език с управляващите в името на своите съграждани. Буквално събрал вода от девет кладенеца, както казва народът, за да се преодолее недостигът на вода и да могат съгражданите му да водят нормален човешки живот. Убедил не само перничани, но и всички българи, че обединени срещу злото, можем да се преборим с него.
И затова кметът срещна безрезервната подкрепа на правителството, загърбени бяха всякакви различия и от двете страни за Перник и хората му. Това беше един от малкото положителни примери как хора, идеологически и партийно противопоставени, могат да решават проблеми заедно. И срещу този човек скачала сега Корнелия Нинова. Четох дори, че можело да го изключат от партията.
Не знам, но откакто е начело, Нинова се превърна в източник на най-голямо напрежение в столетницата. Скандалите вървят като по абонамент, един не отшумял, следва друг. Станислав Владимиров щял да съкрати няколко щатни бройки в културата, клеясали на своите места кой знае от кои времена. Да вдигне данък смет в няколко пернишки села и да го изравни с този в града. И това е трудна мярка, вярно е. Но ако един перничанин плаща някаква сума и живее в апартамент в града, справедливо ли е живеещият в близкото село да плаща в пъти по-малко. Разходите и в града, и в селото за прибиране на сметта са едни и същи. И не е ли работа на кметовете по места да си решават местните проблеми, а не партийните централи.
Теодор Ненов, София
Все още няма коментари