Не сме атлантици, а диви путинофили

Защо България върви на зле? Защо след 30 години преход и капитализъм ставаме все по-бедни? Защо капитализмът ни е от латиноамерикански тип, а не от примерно европейски или северноамерикански? Защо всяка една криза е по-страшна от предишната? Защо всяко едно правителство е по-слабо от предишното? Защо бесепарите си смениха трибуквието, ама нрава си и идеалите на Дядото не? Защо уж сме евросъюзници и антлантици, ама сме си диви русофили и путинофили? Не всички, но достатъчно, за да сме за европосмешище. Или Троянски кон, кой знае.

Защо партия, управлявала 10-12 години и повече, уж ни пази от комунистите, а зад гърба ни играе по свирката на Вовата от Москва? Защо лидерът на същата партия потупваше свойски евролидерите, а всъщност слушаше московския тиранин? И го слушаше като новобранец пред стар войник. Така беше в соцармията едно време.
Днес армията я няма, ама послушанието пред стария войник – източния братушка, си е същото. То затова и фантомите, дето ги откъснахме от залъка си, ги няма. И не се знае кога ще дойдат. Ние ги поръчахме да ни пазят от руснаците, тях един Ковид ги приземи незнайно докога. За толкова десетилетия след Освобожвението не успяхме два пъти с немците, после 45 години с руснаците и с тях катастрофирахме. Ако знаят янките колко надеждни съюзници сме, ще ни загърбят начаса. А иначе ни пращат самолети да ни пазят по въздух и батальони по земя. Защото за тях ние не сме важни като народ, а като територия. Сякаш не сме уцелили нито времето, нито мястото си. Тъжно е, но е факт. И политиците ни затова изглеждат като хора от задния двор на Европа. Навремето Димитър Димов в романа си „Тютюн“ показа провинциалния характер на българската буржоазия. Провинциален – задунайски ни беше и социализмът. Справка – страните от Скандинавия, които изградиха социални системи за чудо и приказ. И демокрацията, така наречена, ни е провинциална, с извинение. Е, как партиите, институциите, политиците, парламентът, президентът да са различни, европейски? Какво ни остава: ракийката и салатката вечер, пък да махнем с ръка и да кажем: Българска работа!
 
Антон Караджов, Варна