На хрантутниците от ЕС не им пука за нас

Без да се навлиза в причините, довели до дебата за България в ЕС, няколко неща впечатлиха по време на самия дебат. На първо място, това беше крещящо празната зала. Това може да означава главно две неща. На първо място – тоталната незаинтересованост от България и нейните проблеми от страна на големите държави членки на ЕС. Очевидно е, че ние за тях сме само една буферна територия, която да охранява южната граница на Съюза. И един немного голям пазар, но все пак пазар. На който пробутват стоките си, произвеждани по занижени критерии, като за хора втора ръка. Място, на което да складират онези боклуци, чието унищожаване би било скъпо и токсично за техните територии. Ако пък има свръхнаплив на имигранти, да бъдем лагер, който да ги поеме. В същото време сме донори на дисциплинирана и привикнала на труд високообразована работна ръка. С темповете на унищожение на горския ни фонд и източник на така ценната дървесина за тяхната икономика. Иначе не им пука за нас.

На второ място, европейските депутати са антипример за трудова дисциплина. С огромните си заплати те са се превърнали в едни хрантутници на Евросъюза, които безотговорно харчат парите на европейските данъкоплатци, без дори да посещават работните си места. Отдавна се говори за изключително тежката брюкселска бюрокрация. В интернет битува закачката, че Брюксел е известен с брюкселското зеле и с брюкселската бюрокрация. За съжаление, онази вечер видяхме и брюкселската безотговорност. А ние продължаваме наивно да вярваме в ЕС. То няма и в кого другиго, но това, което виждаме, е много смущаващо и дразнещо.
 
Кирил Панайотов, София