Министрите с палати за милиони да приютят бягащите украинци ​

Човек не трябва да захапва по-голям залък, отколкото може да преглътне. Да се движиш по ръба на бръснач или да минаваш по минно поле е много рисковано и опасно.
Сега две млади момчета строят въздушни кули, вещаят ни живот сюрреалистичен – високи пенсии и заплати, без вируси, с които се справиха „успешно“, чужди инвестиции, компенсации за битови нужди и т. н. На човек му се замайва главата от хубостите, които ни очакват. Сякаш попадаме в „страната на чудесата“. Няма да има списъци с престъпници, защото последните ще са изчезнали. Ако някой пита дали има рай на Земята, ще кажем, че това е България. Всичко ми прилича на филмова индустрия.

Чета в „Ретро“ статията на политик и анализатор за кризите, наследени от предходното правителство, където се коренят трудностите и неуспехите на днешното. Към списъка трябва да прибавят вината за глобалното затопляне на планетата, за войната в Украйна, за шеметното летене на цените на горивата и хранителните стоки и колко още беди. Въпреки това фалшиво стъкмената коалиция успешно се справяла с проблемите. Ние не сме аборигени, разбираме как стоят нещата. Това е правителство на кокили, което няма да има дълъг живот.

Между тях се чувства разногласие по отношение на санкциите, по търсенето на вина от двете страни на войната. Путиновците не могат да се скрият зад лицемерното съчувствие към бежанците. Усеща се и тъгата, че сме в списъка с врагове.

Много сме поласкани от похвалните слова, отправени на 11 март към населението, оказвало безвъзмездна помощ на избягалите от войната, настанявайки ги в домовете си. Много мило, стоплени сме от думи, изпълнени с благодарност. Питаме обаче – защо го няма личният пример на властващите с палати за милиони. Да отстъпят поне по един от десетките, които имат, незнайно как придобити (кога ще се направи разследване на тяхното имущество?). Тогава ще повярваме, че наистина съчувстват на бездомните хора.

Новите препускат с щафетна скорост. На кого ли ще я предадат? Завладяващо съчетание от амбиция и политически снобизъм. Промяна трудно се постига. Трудът е Сизифов, а резултат няма. Демокрацията е застрашена. С тези голи обещания за благоденствие докъде ще стигнат.

Андрешковското начало у българина е още живо. Не се доверяваме на изработена, подарена усмивка (която е на път да изчезне). Станахме параноици, но трябва да знаем, че смелостта ни се стопява, като погледнем човека с мътния, заканителен поглед (Б. Р.). Той трябва да укроти омразата и гнева си.
 
Михайлова, Добрич