Мангъров – европейски гуру на стадния имунитет

Преди дни танте Урсула се изцепила пред Европарламента, че затварянето на границите е безсмислено. Което значи да си оставим вируса и новия му английски щам да си цъкат свободно из Европата. Нищо, че е по-заразен и по-смъртоносен. Явно госпожата е привърженичка на теорията за стадния имунитет. Ако следваме европейската директива, моментално трябва да издигнем Мангъров и да го превърнем в европейски гуру на стадния имунитет.

Всичко добре, ама лошото е, че от короната не само се боледува, ами се и умира. И още една потресаваща фраза от госпожата баш еврокомисарка. Тя призовала държавите да застанат от „правилната страна на историята“ и добавила, че ще бъдат запомнени онези, които са отказали да го сторят. А това си е чиста проба заплаха за несъгласните. Не че ние, българите, ще сме между тях. Знаем, че ще изпълним нареденото ни дословно, че даже и целувка ще ѝ мляснем, ако трябва. Ама въпросът е в друго. Не беше ли Европейският съюз мирно обединение на свободни и независими страни, обединени от общи принципи, но все пак съхраняващи своите национални особености? И ако у нас примерно ковидът все още не е навлязъл с пълна сила, а у комшиите мори наред, защо трябва да си отворим границите, за да ни сполети същото? Помните ли навремето как всички толкова се радвахме, когато Съветският съюз се разпадна? А ние успяхме да излезем от неговата орбита и да се наречем свободни. Или свободата е едно такова неудобно понятие, дето на такива дребосъци като нас ни е забранено да вярваме в него. Пък били и уж пълноправни членове на Европейския съюз. И въобще свободни ли са свободните страни членки на съюза? Още ли се чудим защо британците си обраха крушите навреме?
 
Огнян Михайлов, Пловдив