В политическата криза, обхванала страната през последните месеци, се откроява с поведението си като партиен лидер Корнелия Нинова. Тя сякаш се държи най-разумно в сравнение с останалите политически лидери. Нинова се опитва единствено докрай да отстоява тезата за увеличението на пенсиите, което може да се реализира само ако се актуализира бюджетът. Опитва се да бъде диалогична дори и когато срещу нея се изправя политическата безотговорност на някои от партийните лидери. Въпреки че БСП беше определена за партия на статуквото, тя беше единствената, която се противопоставяше на управляващите и играеше ролята на реална опозиция. И това ставаше, естественно, с активното участие на Нинова.
В новата политическа ситуация тя показва търпение и желание за диалог с останалите партии на протеста. Остава неразбрана, защото новоизлюпилите се партийни лидери са като орел, рак и щука, не могат да се разберат кой да яхне процесите и да стои начело. Само че докато се надпреварват всеки със своята си линия на поведение, на избирателя започва да му писва. И накрая като нищо ще им покаже червен картон на всички. Ето това Нинова иска да предотврати, затова е диалогична и се опитва да търси разбирателство.
Вече е ясно, че промяна ще има. Но също така е ясно и че правителство без участието на една от големите партии не може да се състави. Абсурден е опитът на ИТН да сформират свое правителство на малцинството, извивайки ръцете на всички. За съжаление, Нинова и БСП засега не могат да се справят с наложеното негативно отношение у избирателя за управление с участието на социалистите. Затова и усилията ѝ са недооценени и в голяма степен напразни. Но процесите не спират, пак идват избори и бъдещето ще покаже дали новото поведение на Корнелия ще е успешно.
Живко Методиев, София