Как другарите на „Позитано“ 20 ще защитят пенсионерите?

Симпатизантите на лявата идея са доста объркани, независимо че социалистическата партия на практика уж участва във властта. А може би и именно заради това. Да се съюзиш с най-големия си политически противник, да си стиснеш ръка с него и да го подпомагаш в упражняването на властта, е неразбираемо за много от членовете и подкрепящите БСП, включително и за мен.

Това е партията на трудовите хора, на работниците и селяните, на бедните и онеправданите. В този смисъл огромната част от червения електорат се чувства изоставена, без представителство в парламента.

Вярно е, че се прекратиха управленските скандали по време на предишното ръководство на „Позитано“ 20, които бяха дотегнали на всички. Вярно е, че когато преди месеци се постави въпросът за предстоящото увеличение на пенсиите и опитът да се игнорира швейцарското правило, нашите министри защитиха възрастните и не отстъпиха. Но да си във властта с дясна партия само за да си социален гарант, не е достатъчно. Еврото чука на вратата, явно е, че ще се приеме, но как партията ще защити мизерстващите пенсионери, работещите бедни, младите семейства с дечица?

Ето това са въпросите, които вълнуват изтерзания български народ. И защо от ръководството мълчат? Електорално партията се топи, няма почти никакъв приток на нови членове и симпатизанти. Младите почти напълно са загърбили не само лявата идея, но и политиката въобще. В обществото има едно всеобщо униние, отчаяние, безнадеждност. Пълно разминаване между пресилено бодряшките изказвания на десните политици и гнева, който се изсипа на площадите на цялата страна предишните дни. А социалистическата партия стои встрани от всички това, затова е и усещането, че лявомислещите българи на практика нямат свое представителство във властта и парламента. Всеобщо е чувството, че в „клуба на богатите“ ни чакат доста трудности. Да знаят другарите горе в управлението, че хората са тревожни пред неизвестността на новото.

Борис Неделчев, София