Кабинетът спешно да вземе мерки за мизерстващите пенсионери  

Никой вече не говори за пенсионерите и пенсиите. А тепърва предстои да бъдат спрени в края на юни помощите, които старите хора получавахме по време на кризата. От началото на юли ще имаме някакво увеличение от шест процента по швейцарското правило, но то няма да покрие сумите, които пенсионерите взимаха по време на кризата. Така въпреки увеличението възрастните най-вероятно ще получават по-ниски доходи.

А какво да кажем за цените, които хвърчат нагоре всекидневно. Един хляб вече е два лева, олио по магазините има да се къпеш, ама по шест лева литъра. За великденските празници агнешкото гони двадесет и пет лева килограма. За една зелена салата, връзка репички и връзка лук шест-седем лева са недостатъчни. Най-вероятно някои ще празнуват светлия празник, а пенсионерите ще го посрещнат с по няколко боядисани яйчица и по парченце козунак. Ако, разбира се, цените на козунаците са достъпни за повечето възрастни, които оцеляват с по няколкостотин лева на месец.

Правителството трябва незабавно да се замисли за живота на българския пенсионер, който мизерства в условията на галопиращата инфлация. Ние сме си заслужили някакъв що-годе нормален живот след 35-40 години трудов стаж за страната ни. Трудихме се през целия си активен живот, сега имаме правото на някакви поносими старини. Обърнете внимание: вече не говорим и не мечтаем за достойни, а за поносими старини. Дотам ни докараха политиците през тези тридесет години на преход. Не жалим за социализма, но категорично не приемаме и това, което става с живота ни сега. След като по различни причини, включително и външни, настъпи такова поскъпване на живота, е добре управниците да преосмислят пенсионната си политика, така че да има някакво компенсиране на скъпотията, обхванала живота ни.

Иван Асенов, София