Изпратихме траурния влак с мощите на цар Борис

Възрастовият ми профил даде възможност да споделям становища по общественозначими прояви в три форми на държавно управление: царство, социализъм и парламентарна република.

Когато германската армия навлезе в Румъния, баща ми Мирчо като капитан на бойна фрегата от Кралския флот на Румъния дезертирали с екипажа в Украйна и се включват в партизанското движение, което саботирало доставките за немската армия. А майка ми Мария бе блокирана в град Сату Маре – Трансилвания, при свои близки. Войната ни завари с баба ми Елизабета в Бабадаг (Кюстенджа). Поради започнали преследвания на противници на новия режим и местни жители с фамилии, нехарактерни за румънската националност, за депортирането им в трудови лагери, по-късно установени като концлагери, една нощ няколко души с военен камион ни взеха от дома ни в Бабадаг и ни докарах на жп гарата в Добрич. После дойдохме в София и влязохме в един широк двор с пуяци, гъски и пчелни кошери. Оказа се, че сме дошли при сестрата на баба ми Елизабета – Вилхелмина, изградила първия санаториум за гръдноболни в България „Витоша“. При разрушаването му се видя, че на стената в една от стаите бе написано „Тук лежа и се лекува Христо Смирненски“.

След кончината на цар Борис с леля ми Наталия – сестра на баща ми, и братовчедите се наредихме на редицата за поклонение, проточила се до улица „Септември“. След два дни от училището в Горна баня, където бях записан, под строй отидохме на жп гарата, за да изпратим преминаващия траурен влак, с който мощите на цар Борис се закарваха в Рилския манастир.

Следващата година бях записан в училище „Йордан Йовков“ в Княжево. Първите ми спомени бяха, че когато самолети на държави, на които тогавашното правителство обяви война, бомбардираха столицата, класната ни – госпожа Баръмова, ни извеждаше в гората над училището. Г-жа Баръмова бе изключителна учителка. Задължаваше ни от съвсем малки да четем произведения на Вазов, Смирненски, Вапцаров, Ботев. В следващата степен на образование като класна ръководителка ни пое госпожа Михнева. Тя изискваше да четем и разказваме в клас страници от „Под игото“ и „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев 1860 г. При завършване на прогимназиалното образование класната връчваше на всеки свидетелството и книга, озаглавена „Как да се държим в обществото“. Заниманията по физическо възпитание се ръководеха от госпожа Яранова. Провеждаха се в класните стаи или в гората над училището. После дойде заповед: Започва кампания за залесяване. И така в часовете по физическо залесявахме с борчета от княжевски лифт до „Бялата вода“.
 
Александър Ченгер, СУ „Св. Климент Охридски“, Департамент по спорт