Добринка Шангова е родена на 11 август 1936 г. в с. Шишковци, Кюстендилска област, в бедно селско семейство. Майка ѝ Анка и баща ѝ Георги Шангови през повечето от времето работеха като наемни работници при по-заможните съселяни. Първоначалното си образование е завършила в с. Шишковци, а гимназиалното в Кюстендил. Още от ранна възраст, почти дете, учителката Зора Лисичева в прогимназията на Шишковци ѝ предричаше голямо бъдеще като певица. Добринка редовно пееше в хора на гимназията, най-често соловите изпълнения бяха възлагани на нея. През 1954 г. завърши средното си образование с отличен успех. Проблемът как да продължи образованието си опираше до финансовите възможности на семейството. Майка ѝ Анка Шангова, известна певица, разказвачка на приказки и вицове, заболя сериозно и през 1956 г. почина. Добринка беше всичко на света за майка си и тя за нея. Нейните песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“, „Сади мома бела лоза“, „Ранко ми е, море, слънце, огреяло“ и др. тя изпълняваше с голямо удоволствие и след смъртта на майка си.
На фестивалите за народни песни в Кюстендилска околия и в национални надпявания Добринка винаги беше класирана на първо място. Вече като известна изпълнителка на народни песни, тя бе избрана да представи България през 1957 г. на Международния младежки фестивал в Москва. Изпълнението на песента ѝ бе продължително аплодирано от многохилядната публика, а журито единодушно ѝ отреди златен медал. Непосредствено след този голям успех тя спечели конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“-София, където като певица и солистка работи до края на своята творческа кариера.
През 1959 г. Добринка намери своя избраник – инж. Димо Дяков от Ямбол, с когото свърза живота си. Семейството се обогати с дъщеря Ана и син Иво. Но много често щастието и нещастието вървят ръка за ръка. Съпругът ѝ инж. Димо Дяков, пътувайки в такси, катастрофира и умира. Пред нея стоеше сложната задача да съвмести семейните грижи, двете си невръстни деца и тежко болен баща с артистичните си певчески ангажименти. Тя е участвала във всички турнета на ансамбъла в страната и чужбина. Тежко понесе и смъртта на баща си. За осиротялата родна къща в с. Шишковци тя започна да се грижи. Достатъчно време отделяше и за битовия хор в селото.
На честването на 60-годишнината ѝ в Шишковци присъстваха представители на ансамбъл „Филип Кутев“, певчески колективи от съседни села… Не след дълго здравословното ѝ състояние се влоши. Наложи се да се пенсионира и отдаде на почивка. След дълги размисли тя се върна в родното си село. Силно вярваше, че ще победи коварната болест, неприятностите в живота и умората. Но уви! През 2006 г. тя почина. Нейното погребение беше един траурен митинг, на който присъстваха почти цялото население на селото, колежки и колеги от ансамбъл „Филип Кутев“, приятели и близки. В алманаха „Стойно му, малай моме“ на Светла Цветкова, композиторката и авторка на много народни песни, пише: „Песните на Добринка Шангова, нейният глас ще останат за поколенията с тяхното проникване и стилно изкуство, а гласът ѝ за мен ще остане ненадминат дълги години“.
Милчо Спиров, с. Шишковци
Все още няма коментари