Другари, БСП удари дъното! Да се вземем в ръце

С тринайсетте си процента на последните избори социалистическата партия удари дъното. По-надолу няма накъде. И всичко това се случва след поредица от слаби лидери, стояли начело през годините. Нито Станишев, преял от охолство в чужбина, нито мрънкащият и добродушен Миков, нито Корнелия с войнстващия си тон успяха да направят нещо положително за партията. И тя усилено върви по нанадолнището. В това отношение десницата, която извървя този път, е в по-добра кондиция. След смъртта на СДС сините претърпяха тежка криза, но сломиха съпротивата на ДПС на последните избори и сега са плътно доближени до нас. При очаквания разпад на герберите извън властта и очевидно неадекватния чалгаджия Трифонов към т. нар. градска десница тепърва ще се преливат още гласове.

И ако ние, социалистите, не се вземем в ръце, на следващите избори може и да сме далеч назад в подреждането. Има нещо гнило в партийното ръководство, всяко ново управление частично или даже напълно игнорира хората от предишното. Така върховете на партията се разпарчетосват на групи. Миков е против Корнелия, Станишев също, група другари в отчаянието си се опитаха да лансират нов партиен социалистически проект, естествено се провалиха. Април месец ковидът спрял възрастните да гласуват от страх, сега пък машините ги уплашили. Ами нали вие от левицата държахте на машинното гласуване, борихте се за него. Сега то ви е виновно. И когато се съберем на Бузлуджа с виковете, че сме много и сме силни, всъщност показваме колко сме оредели и колко сме безсилни. Корнелия изглежда твърда и непоклатима единствено на партийния си пост. В парламента и в обществото никой не гледа на нея насериозно, както и на партията ни. И затова социалистите оредяваме, лошото е, че и оглупяваме. Изводи не правим, затъваме в блатото все повече. Докога ли, другари?
 
Марин Йовчев, София