Винаги съм гласувала досега на всички избори. Но вече няма да пусна гласа си за никого. За какво да гласувам?
Да им създавам топло местенце, да си пълнят джобчетата, а аз да се чудя как да преживявам. Онкоболна съм и не искам да описвам през какво преминах.
Дължа живота си на доктор Свилен Арнаудов. Голям лекар, прекрасен човек. Поклон пред неговата всеотдайност и грижа за болните. Благодаря на всички лекари, медицински сестри и санитари от всички отделения на КОЦ-Шумен, където бях лекувана – Отделение по гастроентерология, онкохирургия, медицинска онкология и кабинетите в онкополиклиниката. Всички са много учтиви и се отнасят много добре с болните. Всичко в отделенията е на високо ниво – и хигиена, и грижа за болните. КОЦ-Шумен е пример какво трябва да е здравеопазването в България.
За съжаление, не така е в много други институции, например НОИ в Шумен. Бавят болничните с месеци. Този месец надхвърлиха всичките ми очаквания – от 4.08 до днес, 12.09, никакъв превод, а кога ще има, един Бог знае. Не стига, че с моята малка заплата от читалище получавам мизерно обезщетение, ами трябва с месеци да го чакам при тази скъпотия. Никой не го е грижа, че си онкоболен, че се нуждаеш от специална храна и ползваш скъпи лекарства.
Това ли е грижата на държавата за болните?
Аз съм на 60 години и имам 42 години трудов стаж. Плащала съм си редовно осигуровките. А сега какво, да ходя да им се моля за моите пари?
Когато бях здрава и работех, бях нещо за държавата. А сега, като съм болна, съм нищо.
Затова моя глас няма да го давам за хора, които докараха държавата до това положение – тромаво работещи институции, които правят трудния ни живот още по-труден.
Пенка Христова, Шумен
Все още няма коментари