В това горещо политическо лято не може да не прави впечатление отсъствието на народното представителство. В страната ври и кипи, а народните избраници ще се разтягат на воля по правителствените станции и ще наблягат основно на депутатските кюфтаци. И всичко това, естествено, за наша сметка.
На кого му пука, че парламентът вече три десетилетия е с най-нисък рейтинг в държавата като нищо неправеща институция в съзнанието на гражданите. И на всичкото отгоре депутатите живеят с мисълта, че правят нещо в полза на хората. Неслучайно битува схващането, че всичко, което се случва в пленарната зала, е за парлама, че извън нея парламентаристите от различните партии са преодолели различията и са извършили съединението в името на собственото замогване. А като забогатеят, ще им дойде и силата. Нали това пише отвън на сградата. Съединението ги прави силни в ограбването на народа. Затова и хората с отвращение говорят за политиката.
Алековите слова, втъкнати в устата на Бай Ганьо, че всички са маскари, май повече ще подхождат за девиз на парламентарната сграда. И не Велико, ами каквото и събрание да измислят и да ни предлагат, ние си знаем, ча това е за тях, а не за нас. За техните интереси, за техните джобове, за техните кюфтета. А народа – кучета го яли, той е просто един електорат на тоя или оня. Електорат, който лесно се лъже и след избори обикновено бързо се забравя.
Манол Сергеев, Русе
Все още няма коментари