Да бъдем съпричастни към страданията на другите

В последните месеци се говори за личната „свобода“, за свободната „воля“. Наслушахме се на декларации от рода на „аз решавам“, „аз имам принципи“ и т. н. „Да, ама не“, както казваше един известен журналист преди. Вместо да вредиш и да си опасен за околните, трябва да се съобразяваш с нормите и изискванията за обществено поведение.

Ние не живеем в „джунгла“, където всеки има свободата да прави каквото си иска. Където има един „закон“ – „по-силният изяжда по-слабия“. И ако поиска, може и да го изяде!

Нека си припомним, че живеем в цивилизовано общество, където от столетия държавите са създали закони, правила и норми – морални, правни, духовни и религиозни, които сме длъжни да спазваме. Нека си припомним думите на писателя хуманист Максим Горки: „Човек – това звучи гордо!“. Но истинският човек, не някой себичен егоист, мизантроп, а човекът творец, създател на блага за себе си и за околните!

А в Древна Гърция философът Платон е написал едно определение за човека, което важи и до днес: „калос кай агатос“, преведено – красив и добър. Става дума не за физическа красота, а за душевна такава, благородство, доброта, уважение, сърдечност и съпричастност към страданията на другите.

Нека да помислим, преди да извършим нещо, с което да навредим на околните. Тоест – да бъдем истински човеци.
 
Росица Николова, на 90 г., учител пенсионер от Пловдив