Мрачни мисли предизвиква формирането на поредното служебно правителство от президента Радев. В него няма нито един десен човек, а бруталните уволнения от първите дни на неговото управление показват желание за краен реваншизъм. От 30 и повече години уж все се борим с комунистите, уж ги побеждаваме, а в един миг разбираме, че всичко е било напразно. БСП се смалява, дели се, люспи се и все си е във властта. Дали ще са пребоядисани сини комунисти, дето уж зад океана гледат, а всъщност от изток получават указания, или ще са от самата социалистическа партия, няма май вече никакво значение. За една огромна част от българските политици, десни и леви, Москва е пътеводната звезда, на която се кланят и обслужват безпрекословно. Няма значение газопровод ли ще й построят, или ще я подкрепят мълчаливо против Украйна.
Особено се откроява човекът с юмрука, дето е уж пронатовец, а всъщност е русофил до мозъка на костите си. И който сега се е заел да унищожи и партията, която го изпрати в президентството, и да изгради нова според своите разбирания и нужди. А междувременно с другите възпитаници от военното училище да завие към Русия, да не допусне подкрепа за Украйна и да ни хвърли отново в обятията на „Газпром“. Бесепарската върхушка доволно потрива ръце, с изключение на близкия политически кръг около Нинова, голямото мнозинство червени апаратчици стоят зад гърба на Радев. И се радват, че пак те управляват, че пак те са на власт. И така както върви, нищо чудно това да продължи много дълго време. Помните ли онази наивна песничка „45 години стигат“. Не, не стигат за съжаление. А десните партии нека да знаят, че не може да са евроатлантици, а в същото време да търпят руското присъствие. Ето че, когато руските интереси бяха настъпени, правителството беше съборено и падна. И БСП отново се върна на власт, независимо коя част от нея. Честито, българи!
Иван Асенов, София
Все още няма коментари