Срамният акт с оттеглянето на оставката на Борислав Михайлов и завръщането му начело на футболния съюз е една от най-шокиращите новини за хората у нас, обичащи футбола. За всички е ясно, че тя не е случайност и се случва часове след като Бербатов обяви желанието си да се кандидатира за шеф на съюза. Има нещо грозно и отблъскващо в цялата тази история. Футболната централа се превръща в символ на нещо неморално и архаично.
Героите от лятото на 1994 г. се оказаха лоши, слаби управленци. И затова българският футбол е в незавидно положение. А националният ни отбор се е забил в дъното на всички футболни класации. Вече не ни искат дори и за спаринг партньори на по-посредствените във футболно отношение европейски футболни отбори. Големите европейски и световни футболни форуми са недостижими за нас. Стадионите ни са в трагично състояние, а първенството предрешено и безинтересно. Съвсем наскоро във футболен двубой между първия и втория отбор в елитната футболна група на терена имаше един българин. Детско-юношеският футбол е в критично състояние. Децата просто нямат тръпка към футбола, за тях този спорт е сякаш безинтересен и обречен. Затова и юношите, които все пак пробиват в мъжкия футбол, не показват почти нищо и много скоро се превръщат във футболисти на средно ниво.
За съжаление, и в обкръжението на Борислав Михайлов са се окопали все стари муцуни. Между тях са и футболни президенти на клубове от Висшата лига. Те пък се явяват шефове на футболните съдии, които трябва да съдийстват на техните отбори. Въобще цялата система е просто разкапана отвсякъде. Затова и завръщането на Михайлов е изненада. Но, за съжаление, най-неприятната изненада. Промяната явно се отлага за пореден път. Отсега можем да предвидим, че на следващия конгрес на съюза, когато и да се проведе той, клубовете влюбено и единодушно ще подкрепят новото старо ръководство. И всичко ще си продължи постарому. И аз като Бербатов се питам – има ли някакъв морал Борислав Михайлов и не го ли е срам поне малко.
Христо Рачев, Варна
Все още няма коментари