Българска лекарка във Франция: Болните от Ковид-19 са като хора зомбита

Вече доста ми се насъбра от кретенизъм и профанщина, идваща на талази от родината. За тези, които малко ме познават, съм лекар с 30-годишна практика, от които 20 във Франция. Последните шест месеца прекарах плътно в отделения Ковид в три различни болници. Мога да кажа, че не съм научен работник, нито статистик.

Поразена съм от наглостта и липсата на абсолютен професионализъм, колегиалност, лекарска етика и търсене на евтина сензация от персони като Мангъров и Първанова. В шок съм как хора в обкръжението ми, които съм считала за образовани и интелигентни, приятели, пишат и правят генерални глупости и нелепости, протестират срещу носене на маски, спорят, кодошат се и се келешат с този вирус. Тези, които го лекуваме и гледаме фронтално всеки ден (не тези, които го гледат от телевизора), можем да ви кажем, че за него се знае ВСЕ ОЩЕ твърде малко – не за друго, а тепърва се отчитат късните му многобройни поражения. Вие няма как да ги знаете, защото не сте ги видели.

В България до момента не е имало и първа вълна в сравнение с това, което преживяха Испания, Италия, Франция. Затова просто си затворете устата, престанете да ръсите небивалици и фантазии, защото нито сте учили медицина поне 10 години от живота си, нито сте носили отговорност за здравето на друг човек, а камо ли да сте се сблъсквали с коронавирус.
Далеч и извън всякаква статистика, първо съм клиницист. Докато другите смятат, аз лекувам. И това, което мога да кажа, е, което можем да кажем със съпруга ми, лекар, с колегите ми, българи или французи, е, че такова нещо не сме виждали никога досега. В момента, в който го видите, не го забравяте никога.

Диагнозата е на лицето на болния. Ако сте виждали паднал стар едва дишащ кон, със зачервени очи, почти изскочили от орбитите – това е. Никой не знае кога, след колко дни (най-често 7-14) този болен ще се влоши, дори и в привидно здраве и леко покашлящ. Болни по 72 дни в интубация. Хора зомбита. Живите мъртви. Седем листа епикризи на 30-годишни пациенти. Спасени, не могат да ходят с дегенеративни неврологични промени. Излизат от ритъм. Правят епилептични гърчове.

Преживените ми шест месеца са ми най-ценните в живота, защото никога не съм се чувствала толкова ЛЕКАР, и няма да позволя на никой (профан, чукундур, тепегьоз или келешар) да се гаври с тях, защото попрочел две статии в жълтите вестници. Плакала съм, защото колеги си отидоха. Един колега в Щатите каза, Елено, с жена ми работим в различни болници и вече не правим секс от страх да не заразим другия... На фона на тези безкрайни, безумни, безмерни усилия на колегите ми, на този героизъм и висша себеотдаденост, на взаимопомощ и работа до припадък, визирам целия медицински персонал – няма да позволя на милиметър!!! цинизъм, безумие и липса на елементарен респект, от който и да било…
 
Д-р Елена Радева, Франция