Благодаря на ортопедите със златни ръце от Стара Загора

През есента на 2021 г. започна много силно да ме боли десният крак – от кръста до пръстите на крака. Ползвах различни гелове, но от нищо не ми минаваше. Коляното ми се изкриви и едва се придвижвах с патерици. През лятото живея в едно село в красивия сакарски край – село Планиново, община Тополовград, но забравено от Бога и всички останали. В момента е с 15 жители. През зимата съм в Стара Загора при семейството на дъщеря ми Ваня и зет ми Недялко – Адамови. През декември ме доведоха в Стара Загора. При прегледите лекарите предложиха операция на тазобедрената става, близките ми също настояваха, но аз се страхувах и не можех да реша. Вече бях претърпяла две тежки операции през 2012 и 2013 г. След като разбрах, че всеки изминал ден се влошавам, реших да се подложа на операция. Направихме всички необходими изследвания и на 23 февруари 2022 г. ме приеха в болница „Тракия“– Парк, Стара Загора. В ортопедичната клиника под ръководството на д-р К. Крумов. На 24 февруари бях оперирана от д-р Митко Христов.

85-ия си рожден ден – 27 февруари, посрещнах в болничната стая на болничното легло, но имах много телефонни обаждания от близките си приятели. На 1 март бях изписана и внучката ми Деница със съпруга си Николай дойдоха и ме взеха с колата и ме заведоха у дома. За този кратък период в болницата започнах да ставам и да се раздвижвам с проходилка с помощта на рехабилитаторка.

Искам най-сърдечно да благодаря на целия екип на д-р Крумов, доц. Васев, младите лекарки, на които не успях да науча имената, на моя лекуващ лекар, който за втори път от инвалид ме прави нормален човек – д-р Митко Христов. Всички споменати по-горе всеки ден минаваха по стаите и се грижеха за пациентите си, даваха наставления. Със своите златни ръце даваха надежда и усмивка за пълноценен живот. Сърдечна благодарност и на всички медицински сестри, които денонощно със системи, инжекции и лекарства бдяха над пациентите. Благодарности към всички санитарки, които редовно се грижеха за хигиената и храната на болните. Условията в отделението са прекрасни. По двама човека в стая, топло, светло, чисто, санитарен възел, телевизор в стаята.

На всички изброени в писмото им желая много, много здраве, лични и творчески успехи в благородната и хуманна професия. Пожелавам весело прекарване на професионалния празник 7 април и наближаващите великденски празници.

В момента съм в Стара Загора, на домашно лечение съм в семейството на дъщеря ми. Днес е 30-ият ден от операцията ми. Чувствам се добре. Започнах да се движа с патерици. Непоносимите болки започнаха да отшумяват благодарение на грижите, които полагат дъщеря ми и зет ми, внучката ми и съпругът ѝ и най-малкият член на семейството – моят четвърти правнук, 2-годишният Александър, който ме разсмива и забавлява. Благодаря ви, мили хора.

Казвам се Донка Желева Пеева, бивша прогимназиална учителка с 39 години трудов стаж по специалността, пенсионерка на 85 години.
 
Донка Желева Пеева, Стара Загора