Минималната работна заплата се повиши и стана 710 лева от 01.04.2022 г. Това било увеличение с 9,2 процента спрямо предишната ѝ стойност. Дори и десет процента им се досвидя да го докарат и без това мизерното увеличение от „Продължаваме промяната“. Новата заплата щяла да допринесе за намаляване на бедността сред работещите и неравенствата в разпределението на доходите. Ръстът щял да повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда.
Щяла да се увеличи мотивацията на работната сила. Ей това последното звучи като иронична подигравка. Както и всичко останало, както и самото увеличение.
Най-страшното обаче предстои. Тази минимална заплатица според намеренията на финансовото министерство ще бъде замразена до 2025 г. А инфлацията, която се очаква да премине десетпроцентовата граница до края на годината и да продължи да расте в следващите години? Защо тя не влиза в плановете на правителството и то не я взема под внимание, когато се говори за доходите на хората? Синдикатите след близо 10-годишно мълчаливо бездействие или по-скоро съдействие на предишното управление искат още едно увеличение до края на тази календарна година. Ама тях никой не ги пита и не ги брои за сериозна сила. И те сами са си виновни за това, твърде чести пътници бяха в джипката на бившия премиер, забравили за своя синдикален антагонизъм с всички управляващи, независимо отляво или отдясно. Затова и днес имаме синдикални централи, ама без синдикални членове. Работници, служещи просто се отблъснаха от синдикалистите, приемайки ги като придатък на управлението.
Лявата партия в управленската коалиция го играе уж социално ангажирана, но след началото на войната в Украйна вниманието ѝ беше изместено. Така вместо в подкрепа на бедняците работници и мизерстващите хора днес социалистическият елит се е заел със защитата на Матушката Рус и нейния диктатор. Затова и работната ръка намалява, работодателите вече го усещат и алармират, ама и те се противопоставят на увеличението. Много гнило и много сбъркано има не само в това управление, а и в държавата ни като цяло. И за съжаление, надежда няма.
Валентина Деянова, София
Все още няма коментари