„Почтените“ да знаят, че ще им държим сметка

Съставът на служебните правителства си оставаше непокътнат, въпреки явните фалове на много министри. Останаха си бетонирани, сякаш заповедите им бяха подписани с Божията ръка. Това говори, че техният създател е с твърда воля, силен рефлекс, мисли се за непогрешим и решенията му не търпят промяна.
Убедихме се в една хитра стратегия, добита от изпитана школа (чужда). Преди първите парламентарни избори нямаше призиви и насърчаване за съставяне на правителство. После видяхме нов подход, с користни подбуди.

И ето ги – влязоха в час, с научен урок, с познатия девиз от време оно: „Винаги готов!“. Диалозите се водеха до късна доба, като Тайната вечеря, липсаше Юда, но не е изключено да се появи. Много често се чуваше думата „компромис“. Всеки беше осъзнал, че ако не направи този жест, изпадането е неизбежно – имат такъв пример.
Вече сме с ново правителство. Да ни е честито! Съставиха го със самочувствието, че ще сътворят чудеса за вечни времена. Колко ли пъти са разигравали етюда „Ами какво ще стане, ако...“, но взе, че стана (ако може да се вярва на техниката).

На небосклона изгряха две нови звезди, с шеметен възход и с глобален поглед към света. Единият с перманентна изработена усмивка, физиономията на другия не може да изобразява такава. От него чуваме само един рефрен – трябва да отстраним главния прокурор, задача номер едно, а усмихнатият приглася – да се смени и кметът на София. Това, което се говори, че столицата ни е променена, изглежда, са само митове и легенди. Не мога да отмина това, че един изискан, цивилизован, светски човек, държавник тряба да има и безупречна реч. Много дразни диалектното ще направъ, както и граматичните грешки – правиме, движиме, трябва да назначиме наш човек. Уверена съм, че са с добри намерения, но връзките им с реалния свят са минимални. Дано се доверяват повече на интуицията си, отколкото на съвети отгоре. За кмет на столицата имат подготвен човек – госпожата от вандалщината на площадите. Нейната групичка вече е реликва от миналото. Тъжно отекна последният акорд от органа, хорът не запя ода на радостта. Следва реквием. В живота често се случва човек да изживее катарзис, но не се знае. Особа с такъв социален и политически статус, с такова раболепно поведение по време на президентската кампания може и да не се окаже безработна. Засега да се радваме на глътка въздух без нея.

Връщам се отново към това, което ни очаква (според мен). Един велик българин е изрекъл мъдрите слова, че който ни освободи, той ще ни пороби. Вечни и бесмъртни, актуални за нашето време. Доказана истина е, че роденият в робство не може и не иска да бъде свободен. Българинът е свикнал да е потискан, унижаван, малтретиран и да мълчи.

Ще видим накъде ще ни поведат почтените. Много се учудвам и възмущавам от черногладството на тези момчета. По-симпатични щяха да бъдат, ако признаеха, че през годините все нещичко е направено, и тогава да кажат какво биха сторили и как.

В съзнанието на разумно мислещия човек винаги трябва да се оформя мисълта, че големи мечти се сбъдват в приказките, а в реалния живот рядко се постигат. Призивът ми е към тези млади хора да слязат на земята, да обърнат поглед и към другите, „непочтените“, да мислят, преди да обещават, да знаят, че ще им се държи сметка. А белият кон ги чака оседлан.
 
Т. Михайлова, Добрич