Здравейте, пиша ви, за да прочетете колко равноправни в Европейския съюз сме ние, българите. Говоря ви откровено от собствен опит. Ето какво ми се случи:
Пенсиониран съм в Германия. Реших да си дойда в България и да си живея тук. Пенсията ми се превежда в германска банка. Имам си дебитна карта и мога да си тегля и плащам и в България. Добре де, ама от нова година, като тегля пари, гледам едни такси за „превалутиране“, обменен курс, който го имаше само на Магурата и... Е, писна ми да ме обират банките. Реших да декларирам пред пенсионните в Германия, че искам пенсията да ми бъде плащана в българска банка. Отговорът е – няма проблем, прати ни по пощата обратно този формуляр, подпечатан от твоята банка в България, и след два-три месеца пенсията ще ти бъде там. Ноооо..., тъй като си в България, всяка година през месец юни ще трябва да ни пращаш заверен правителствен документ, че си още жив!!! Ами, тъпо парче дисциплинирано, тръгнах да търся кой може да ми издаде този документ. В кметството ми казаха „ние имаме регистър на умрелите, регистър на живите е много плаващ и няма да ти дадем нищо“. Полицията ми каза почти същото – в нашите регистри са само умрелите и престъпниците. В ГРАО ми казаха „нали имате още лична карта, значи сте жив“.
Моля, помогнете ми. Пишете ми коя институция може да ми даде документ, че съм жив, който Германия да признае. Госпожата Мария Габриел, на която толкова години плащаме заплатата в Брюксел, да се заеме и да ни отърве от това бреме.
Максим Грънчаров
2 коментара