Ако БСП e пета на изборите, ще празнуваме, че не е шеста  

Колкото повече наближават изборите, толкова по-голям е хаосът и неразбирателството в лявото политическо пространство. БСП, вместо да играе обединителна роля, по-скоро чрез ръководството си разединява не само партийните активисти, но най-страшното – собствения си електорат.

На нас – лявомислещите хора второ, трето поколение, вече ни дойде до гуша от скандалното управление на нашата партия. След като буквално бяха бити брутално на всички видове избори от герберската партия и от водеща партия се превърнахме в оцеляваща, другарите и другарките от ръководството не само че не си взеха поука, но и удвоиха, утроиха силите си да търсят вътре в партията врага с партиен билет. И в резултат на това днес имаме соцпартийка, която оцелява и с която никой не се съобразява вече.

На всички е ясно, че БСП никога занапред няма да може да управлява самостоятелно. Ясно е, че на нея отдавна никой не гледа и като на сериозен коалиционен партньор. Разбира се, за това вина имат и предишните партийни управления в лицето на Станишев. Безпринципната коалиция и управление с царската партия на Кобурггота постави началото на упадъка, а целувката на Орлов мост търкулна БСП по нанадолнището. Сегашното управление обаче надмина всички. Толкова изключвания, отлюспвания, гонения не помня да е имало в партията ни нито в далечното, нито в близкото ни минало. Имам чувството, че знаковите имена на БСП извън партията са повече, отколкото вътре в нея.

Победата на президентските избори с генерал Радев, вместо да даде глътка въздух и да рестартира едно ново начало, се превърна в нов конфликт и днес нашият президент е сред партийните врагове. Добрият резултат на Ваня Григорова в София също мина под знака на напрежението, което скоро изби в конфликта със софийската партийна организация, създаването на „Бузлуджанци“ и поредната серия от скандали. Тук е мястото да кажем, че много от нас, старите социалисти, гласувахме със стиснати зъби за Григорова. Още в предизборната ѝ кампания стана ясно, че и тя е твърде крайна, остра, готова на краен изказ, понякога не особено цивилизован. А две жени, очевидно нехаресващи се, е твърде много за лявото. И, естествено, напрежението изби в поредния скандал, поредното падение. И така сега сме наникъде. Ако сме пети на изборите, ще празнуваме, че не сме шести. Тъжно, много тъжно.
 
Васил Неделчев, Плевен