Стига хули по адрес на Бърза помощ!

 
Наскоро ми се наложи да викам Бърза помощ за майка ми. От жегата възрастната жена качи кръвното и припадна. В интерес на истината, екипът дойде на адреса за не повече от 12 минути. Лекарят беше любезен, дори стоя до леглото на мама, докато тя се свести напълно.

Но си помислих за друго – някак си по традиция сме свикнали само да хулим медиците от Бърза помощ. Все нещо не ни харесва – или линейките закъсняват (за жалост, това е истина), или лашкат пациента не до най-близката болница, а до най-удобната за някого. Но не поглеждаме другата страна на проблема. И на спешните екипи не им е лесно. За почти двумилионна София се грижат само 45 екипа, а са нужни най-малко 60. Сега е лято и е нормално служителите на столичната Бърза помощ също да отидат на почивка – в момента там са останали едва 25 екипа. А в жегите хората всеки ден припадат като круши по улиците. Излъгаха докторите и сестрите от спешната помощ и за заплатите им – вместо с обещаните 20%, качиха ги с някакви си 6-7 на сто. Е, къде е тогава мотивацията за скорост, професионализъм, качество и отговорност към делата на тези хора?
 
 
Стефана Обрешкова, София