Телевизионен репортаж по национална телевизия показа как се раздават помощите от минерална вода по улиците на Перник. Спира камионът с вода, хората се спускат с лакти, със сила, с грубост, който успее, грабва и си тръгва. Възможно е пак да се върне, ако не е сам.
Така възрастните, слабите, болните, онези, които не могат да се преборят, остават без вода за пиене. Страната ни е осеяна с безброй минерални извори, десетки са фирмите и марките, които се бутилират. И хората масово проявяват човещина, изпращат вода, за да помогнат на бедстващите перничани. Новият кмет на града, чието екранно присъствие е непрекъснато, е добре да създаде някакъв ред за справедливо разпределение на дарената питейна вода. Лошото е, че най-ценния природен дар – водата, го оценяваме тогава, когато го няма. Толкова ли е трудно да се създаде някакъв ред, да се знае какви помощи идват и да се разпределят така, че да стигат за повече хора. Защо да не се включат и представителите на вътрешното министерство, които да създадат някакъв ред. Или пък социалните служби, които да участват в справедливото разпределение по райони и квартали. Така може би ще се избегнат грозните сцени, ще се създаде някаква минимална справедливост. Животът на хората в града хич не е лек без вода, добре би било да им се помогне. Иначе избуява бруталното, нечовешкото, законът на силата. В днешно време това е недопустимо.
Явор Стоев, София
Все още няма коментари