Резилът „Иринка-Кристалинка”  

Бамбашка народ сме и това е. Бамбашка, ама отвсякъде. Добре че България през 1885 г. не се управляваше от професионални политици, а от идеалисти - революционери, иначе Съединението щеше да бъде мираж.

Какво стана след това, дори не ми се мисли. Две, три национални катастрофи, преврати, фашизъм, комунизъм, а за капак - и двадесет и седем години преход, на който не му се вижда още краят. Нашият - да, но не и неговият. Това е резултатът от усилията на професионалистите, които ни "управляват" от Освобождението до наши дни.

Та сега ни натресоха и втори кандидат за шеф на ООН. С това сме щели да шашнем всички! Дълбоко не съм съгласен. Да се шашкат, като толкова не могат да си намерят кандидати. Цели континенти нямали и един кандидат, ние - двама. Ами така е, като нямат кадри и не знаят основни закони на диалектиката. Кой им е крив?! Да се бяха обадили да им трансферираме кандидати. При нас кандидати за всичко - бол. Щели да се чудят. Ами да се чудят. И като им спре учудването, да заповядат на обмяна на опит. Не безплатен, разбира се.
Щях да бъда сериозно учуден, ако това не беше станало. Щото при нас всичко е по две: два синода, два синдиката, две мюфтийства. За да няма сърдити, ЦСКА също го цепнаха на две - на Дучето и на Гриша Ганчев.

У нас това е стар и изпитан номер. Хем вдига нивото и качеството на работата в условия на нелоялна конкуренция, хем няма недоволни. Като не ти отърва нещо, веднага спретваш дублираща алтернатива и си гледаш кефа. Той, кефът, цена няма, както е известно, та сега едно ООН ще ни се опъва. Хайде де, не на нас тия.

Да живее България и нейните видни строители!
 
Тодор Кръстев, Пловдив