Управници негодни, изоставихте Кайлъка (край Плевен), един невероятен природен феномен, облагороден с невероятен труд и любов на три поколения. В него ни отгледаха родителите ни, ние - нашите деца и внуци. Колко наши и чужди гости са ни завиждали за дарението от Твореца.
От настъпването на „промяната“ е мръсотия и тъга... Защо вместо да надграждаме, ежедневно рушим строеното и красивото? Така е и в други региони. Докога ще търпим да ни грабят и заличават? Какво ще оставим на идните поколения? Старите снимки няма да ги зарадват, защото ги няма обектите за забава и веселие. Боли ме, сигурен съм, че не съм сам в мъката си. Днес за малко да заплача след обиколката до язовирите, където пораснахме. Има ли кой да ни чуе и да въведе ред в най-красивата страна на света?
Мишо Марковски, роден, израснал, остарял в Плевен
