Седмица-две преди края на извънредното положение, когато се заговори за икономическата криза, погледите се насочиха към спасяването на туризма и предстоящия сезон. Тогава се роди идеята за ваучерите. Да бъдат раздадени безплатно на българите в трудоспособна възраст, а те, подмамени от тях, да предпочетат Българското Черноморие.
След като битува известно време в общественото пространство, настъпи преформатиране на първоначалния замисъл и се реши ваучери да се дават само на хората, борили се на първа линия с коронавируса – полицаи и лекари. Явно някой сметна, че за българския данъкоплатец и труженик такова разхищение на бюджета е необосновано и незаслужено. И така в крайна сметка няколкостотин медицински лица и около хиляда полицаи ще спасяват сезона. Хора, достатъчни да напълнят десетина хотела. А хотелите по морето са хиляди, повече от блоковете грозотии в „Младост“, „Дружба“ и „Люлин“ и всички отблъскващи комплекси в големите ни градове. То май на крайбрежието ни само морето не е застроено. Калинката на туризма Ангелкова дори заплаши, че който летува в Гърция и Турция, ще бъде поставян под карантина след завръщането си. А с това игнорира един от основните принципи на ЕС за свободно придвижване на хора и товари. Е, впоследствие самият Евросъюз я бламира и отхвърли идеята ѝ. Така че хората ще ходят, където си искат. Междувременно непрекъснато по медиите звучат жално-жално гласовете на хотелиери и ресторантьори с молба да почиваме в страната. Никой обаче не обели и зъб за безобразията в заведенията им, несъразмерните цени, лошата хигиена, шашмите с олинклузива, грубото отношение, презастрояването, бетона, асфалта, шума от дискотеките, липсата на паркинги. И от това неистово желание да ти свалят кожата до последната стотинка, без уважение и респект към клиента. Просто дойде време да пренебрегнем демонстративно българското и да изберем чуждото.
Полина Недева, Свищов
Все още няма коментари