Може да ме обвинявате в пристрастие, но няма да сте прави. Спомням си годините, когато бяхме млади и много страни от соцлагера завиждаха на България за климата, природата, свободното движение в лагера и командировки в капиталистическите страни. Когато чехи, поляци, гедерейци, унгарци заселваха Черноморието. Когато имаше работа за всички, почивни станции на скромни цени, бензин за стотинки, къщите не се заключваха, съседите винаги си помагаха. Размечтах се. Е, нямаше свобода на словото, но сега, като я имаме, какво можем да сторим?
Почти месец сме по площадите, словата се леят за равноправие и прозрачност на управлението. Най-бедните сме, защото парите ги прибраха хитри партийци от всички, които се докопваха до властта и се упражняваха на наш гръб. Заслужава ли такава съдба една древна и богата страна? Ще тръгнем ли по пътя на промяната? Дано.
По телевизии и радиа канят видни политици, парламентаристи, но досега не са ги попитали: „С какви пари разполагате за месеца?“. Може ли да се сравнят с работещите на минимална работна заплата, пенсионерите, останалите сиромаси.
Кога ще ни поканите на вашата трапеза?
М. Павлов
Все още няма коментари