Тези дни всички информационни емисии предадоха новината, че екип от български учени е разработил молекула, на основата на която може да започне разработването на българско лекарство за коронавируса. За това съобщи и лично премиерът в едно свое изказване още преди месец при обявяването на извънредното положение. Работата е напреднала до такава степен, че американски компании хищно са насочили поглед към нашите учени, за да вземат патента. Затова член на българския екип призова управляващите за отпускане на държавна помощ, за да продължи работата. Би било жалко да се скъпим сега и да плащаме многократно после, за да купуваме лекарството от американски фирми. Може би е време политиците да отидат при учените на крака, за да поговорят и с тях, за техните нужди. И да откликнат.
Да не забравяме, че преди шест месеца лекари бяха разпъвани на кръст за източването на здравната каса и за фалшивите болнични, а сестрите и медицинските работници бяха ругани за техните искания. Сега всички говорят за тях с възхищение и всяка вечер ги аплодираме. Защо да не аплодираме и български учени. Те заслужават да им бъде даден шанс да докажат, че не са феодални старци по думите на Дянков. Ако успеят, това би имало страхотен емоционален, но и икономически ефект. Вероятно той ще надхвърли многократно вложените средства. Адмирации за строителите на магистрали, но десетина милиона за лекарство биха ни лишили от километър-два магистрала. А може би и по-малко. Пътища има навсякъде, но едно откритие в медицината е достояние на цялото човечество. И гордост за съответния народ и държава. Днес се гордеем, че създателят на първия компютър Джон Атанасов е българин, ама той не е. Чист американец си е.
Стоян Ботев, София
Все още няма коментари