Поредното покушение върху природата в района на Рилските езера потресе българската общественост. Не ни стига унищожаването на Черноморското крайбрежие и превръщането му в бетонна джунгла, ами сега имаше опит да се посегне и на едно от най-красивите места в Рила. Тежки камиони и багери, чакъл, който стои там не на място – това е резултатът от безумието на някой местен управник. Само бързата намеса на обикновени туристи, които информираха обществото и вдигнаха шум за стореното, предотврати по-нататъшното реализиране на тази намеса. Включи се и премиерът, който изстреля екоминистъра на място. Той се оказа поредният изненадан. Човек вече започва да се пита какъв е смисълът от наличието на това министерство, което винаги остава след събитията и се превръща в ням регистратор на екологичните посегателства.
Засега работата е спряна, но докога, никой не може да каже. Знаем как се случват нещата. Вдига се шум, поражда се недоволство, обществото реагира. Обикновено намесата спира за известно време и след това бавно, лека-полека се възстановява. Ние като народ се вълнуваме, гневим се, но някой си знае своето и си го постига. За сметка на всички нас, на децата ни, на внуците ни. Защото природата не е на едно поколение, тя е вечна и е за всички, които идват след нас. Достатъчно е да се качите на Витоша и да видите ужасните железа и бетонни бункери от предишни съоръжения, останките от предишни решения и безумия. Добре е, че природата все още има сили и ресурси да се справя и да заличава човешките недомислия и най-вече безпределната алчност. Но на всички е ясно, че има неща, които са непоправими. Черноморието ни е доказателство за това.
Валентина Ганева, Пловдив