Не случихме на господари - нито с СССР, нито с Америка    

Не случихме на господари и това е. За когото и да се залепим, все се проваля и ние все сме потърпевши. Две войни с германците се съюзявахме и двата пъти го отнесохме. После се лепнахме за руснаците. Те пък се ежиха и перчиха, докато накрая рухнаха икономически и нерушимият съюз се разпарчетоса на дреболии като строшено стъкло. Преди това някои се пропиха, а управлението им заприлича на пациенти в клиника за алкохолизъм. Помним късния Брежнев, дето лицето му приличаше на маска. Толкова беше сковано, че му беше трудно да говори, камо ли да се усмихва. След старчоците, дето се изредиха след него, на Горби не му остана нищо друго, освен да загаси лампата и да затвори вратата. След вятъра на промяната набързо насочихме платната оттатък океана.

И май сега пак сме наникъде, като гледаме какво става в земята на янките. Тръмп и вечно киселата до него славянка Мелания май не са съвсем наясно накъде водят страната си. Прехвалената демокрация е пред морален срив след хладнокръвното полицейско убийство на чернокож, доказателство за не съвсем демократични навици и традиции от последното десетилетие. А и бунтът срещу безправието, прераснал в откровено громене на магазини и мародерство, грабещите с пълни ръце и смъкнати гащи, едва ли е пример за демократични протести. Лошото е, че примерът е заразителен. И сравнително спокойният европейски континент набързо реагира протестно на нечовешкия акт. Дано само не се премине другата граница. Че и у нас има малцинство, което уж има равни права, ама живее на ръба, не зачита правата на другите и е склонно към грабежи и насилие.
 
Коста Велев, Пловдив