Ало, рускините, Хисаря не е Бангладеш  

Лятото Хисаря се напълва с руснаци на средна възраст. Идват тук да си лекуват болежките. Мястото е хубаво, тихо и чисто. Водата е вълшебна, зелено, свеж въздух. Само птичи песни те будят сутрин. Релакс - един път.

Понякога се чува испанска, немска, английска реч, но преобладаващи са руснаците.

Та имах оня ден с две рускини на средна възраст една случка, която чак ме ядоса.

Разглеждат хранителните продукти в местен магазин лелките, аз до тях също избирах разни неща. И завързваме разговор. С моя нелош руски обяснявам какво е катък, кьопоолу, разни пакетирани продукти, към които проявяват интерес.

В един момент лелката вижда пакет немско масло на щанда за млечни продукти и се чуди. Как тъй вносен продукт в магазина?!

- Това от хуманитарни помощи ли е ? - пита рускинята.

Е, в тоя момент цялата ми любезност се изпари.

Рекох й, че България не е Бангладеш. Търговците внасят хранителни стоки от цял свят, за да има разнообразие на пазара. Най-простичко казано.

Друг е въпросът, че българското мляко не стига за нищо. И отдавна сиренето, кашкавалът и останалите млечни храни се произвеждат с вносно мляко. Ама какво да й отварям очите.
 
Радосвета БОЧУКОВА, Хисаря