Здравейте, мили читатели на вестник „Ретро“!
Аз съм на 68 години. Брат ми напусна този свят на 77 години. Казваше се Мустафа, от град Кърджали. Беше се изучил в ГДР и СССР. Владееше пет езика. Много му се искаше и аз да вървя по неговия път. Но малко упорит излязох, не го слушах, а пък винаги съм се гордял с него.
Аз имам трима синове. Двама са в Швеция, а един в Дания. Там работят. А брат ми има дъщеря и син, които са в Германия.
След погребението на брат ми моят племенник ми каза: „Чичо, баща ми не те наричаше по име, а казваше „аслан кардешлер беним“. Това значи „моя лъвски брат“.
Аз знаех, че ме обича, но едва след като си отиде от този свят, разбрах колко силна е била обичта му. Бог да го прости!
Когато брат ми четеше моите писма във вестника, винаги ми се обаждаше по телефона и казваше: „Как се сещаш да пишеш такива хубави работи?“ А аз му отвръщах: „Братко, може да нямам твоите знания, но нали сме от една майка родени“.
Ето така се шегувахме и затова в този кратък живот аз искам да благодаря на вестник „Ретро“.
Ариф Шериф Осман, с. Странджево, обл. Кърджали
Все още няма коментари