Тъкмо започнахме да съчувстваме на лекарите и медицинските сестри в техните протести за по-добро заплащане и ето че те сами хвърлиха лъжицата катран в кацата с меда. В болницата в Павликени, вследствие на професионална небрежност, в скенера е забравена жена, която престоява там в продължение на 6 часа. Близките ѝ и останалите служители от персонала на болницата дори я обявяват за издирване в полицията. В крайна сметка жената е изписана по нейно желание, като в епикризата ѝ изрично е записано по нейно настояване, че е забравена завързана в скенера.
За съжаление, това е нивото на здравеопазването в някои от провинциалните болници. Обикновено не достигат лекари специалисти и сестри, а там, където ги има, ето какво може да стане. И тези хора, ако решат да им закрият болницата, ще вдигнат вой до бога, ще се накичат с лентички, ще привикат населението и ще блокират я някое шосе, я нещо друго. А ние трябва да им съчувстваме и да ги подкрепяме. Разбира се, има много достойни и съвестни лекари, сестри и санитари, които си вършат работата професионално. Но истината е, че малките провинциални болници трудно могат да предложат нещо иновативно в лечението, защото трудно оцеляват финансово. Затова и няма лекари специалисти, авторитетни професионалисти, които да се задържат. А това рефлектира и върху оценката на населението. Хората искат да имат болница за всеки случай, не дай боже да има все пак някакво лекарско присъствие, на което да се разчита в случай на нужда. Но за по-сериозно лечение не се разчита. А павликенският случай още повече разклаща доверието, защото освен всичко друго тук има и едно отблъскващо нехайство.
Венета Стойчева, Велико Търново
1 коментара
НБ
2019-10-27 07:11:34
Отговори
Всяко стадо си има черна овца - не правете от единичен случат генерални заключения. Трябваше целия народ да се присъедени към медицинските сестри с искане за по-добро и достъпно здравеопазване. Вижде Чили - от двигане цената на градския транспорт стачката прерастна в протест и искане за по-добър живот и намаляване на разликата между бедни и богати. Ама ние - на нас не знам колко столетия са ни нужни да видим общия си интерес и да го демонстрираме заедно - всеки се спасява поединично и само гледа някой да стъпи накриво за да го заяде. А важните неща минават и заминават покрай нас докато лично не са ни засегнали.