Лавина от зловещи убийства – толкова ли оскотяхме?  

Спомняте ли си как с тревога и тих човешки ужас следяхме новините около къщите на ужасите в едно селце до столичния град. Или пък, изтръпнали от ужас, научихме историята за убитата от Северин Виктория. Мислехме си, че човешкото падение е достигнало дъното. Уви, оказа се, че не е така.

Летните месеци на тази година ни донесоха поредните ужасии, които вече преминават границите не само на човешкия разум, но и представите ни за едно нормално функциониращо човешко общество. В Търговищко баща и син убиват свой съсед, хвърляйки го в кладенец. Дойде и ужасяващата случка с убитото и изнасилено дете. И накрая кошмарът с разчленените човешки тела, разфасовани и натъпкани в бидони, захвърлени в Негованското езеро. Някак си между другото премина и новината за задушилото се бебе, чиято 18-годишна майка е била до 3 часа през нощта на събор.

Какво стана с народа ни? Наистина ли животът ни е оскотил до такава степен, че е загубил своята стойност. По малките градчета и селата живеят хора и общности, които са толкова смазани житейски, че се загубили човешкия си облик. Всичко що-годе талантливо, ученолюбиво и работливо се е насочило в борбата си за оцеляване или към големите градове, или е извън страната. Мутрите също ни подсетиха за себе си, потрошавайки заведение в столичния град, както в доброто старо време на повсеместната мутризация. Правозащитните органи като че ли вървят след събитията. Ще стигнем ли дотам да загубим елементарното човешко спокойствие и сигурност, свързани с нормалната всекидневна дейност и живот.
 
Евгени Ботев, Стара Загора