Хубавото Наде добре си поживя през демокрацията    

Четох тези дни едно интервю на Надежда Нейнски, в което тя заявява, че един от най-големите митове за прехода е, че не е донесъл нищо добро на България. Като бивш министър, депутат, евродепутат и посланик тези 30 години от живота ѝ добре са преминали за нея. Даже отлично.

Носталгията по миналото била манипулативна, продължава разсъжденията си тя. За съжаление, в известна степен може би е права. Промените са огромни. Достатъчно е да видиш обезлюдените напълно български села и градове. Съсипаното и унищожено селско стопанство от ликвидационните съвети на нейния приятел и съмишленик Филип Димитров. Милионите млади българи, напуснали страната с еднопосочен билет. Едно време комунистите бяха измислили грозната дума „невъзвращенци“. Точно такива са нашите деца и внуци. Да говорим ли за съсипаното образование и здравеопазване. И кое всъщност ѝ е социално на сегашната държава. „Българската Коледа“, която президентската институция създаде за просия на пари за болни деца. Или жълтите по американски образец училищни автобуси, които разкарват децата, за да се имитира някакво обучение. Откъснахме се от Големия брат на североизток и се хвърлихме в обятията на другия оттатък Океана. Само че и той е точно толкова лицемерно е загрижен за нас, както и предишният. Всъщност е заинтересован единствено от ограбването на държавицата ни, която, за съжаление, все повече заприличва на територия. Бедна, опърпана, пенсионерска, на безнадеждни и отчаяни самотни хора.

Това няма как да го разбере и види бившата седесарка, известна преди като Хубавото Наде. Пречат ѝ плътните завеси на посолските комплекси.
 
Кирил Сотиров, София