Как скандалът пред Паметника на Левски разсърди властта

По повод на скандалите, разразили се след отбелязването на годишнината от смъртта на Апостола, изплува един спомен от не толкова далечната 1996 г. По време на вечерта, посветена на Ботев на 2 юни на градския площад във Враца, тогавашният премиер беше бурно освиркан. Реакциите на комунистическата върхушка на Виденов изключително силно приличат на реакциите на сегашните управляващи.

За щастие интернет е съхранил всичко и всеки непредубеден човек може да направи сравнение. Тогава се говореше за поругаване на паметта на Ботев, сега се говори същото за Левски. И тогава, и сега се споменава за лумпенизация на привържениците на политическия опонент. Това май е единственият негатив на властта за всички управляващи през последните три десетилетия. Да, понякога може  някой да изрази недоволство от управлението им, да ги освирка. Дали пък и Плевнелиев не усети тази страна на народната любов.

Това е доказателство, че днешните политици от всички цветове и партии са незрели в своите изяви. Не може просто да се сърдиш и засягаш като дете. Колкото и да е деформирана нашата съвременна демократична система, тя все пак допуска свободата на словото. Да, може би паметниците на героите не са най-подходящото място, но все пак това е гласът на хора от народа. И не може да реагираш по един начин, когато си в опозиция и по противоположен, когато си на власт. Защото така се сещаме за едни думи на един герой от популярно за българите литературно произведение. Светла ти памет, Алеко Константинов!

Димитър Петков, Пловдив